Това е интегрираният път към бъдещето“ – бетонът се рони, арматурите

Това е „ интегрираният път към бъдещето “ – бетонът се рони, арматурите стърчат като зъби на прогнил звяр, а Агенция „ Пътна инфраструктура “ се е скрила зад бюрата си, брои бонусите и ни твърди, че всичко е „ под надзор “. Контрол – върху какво? Върху ръждата ли, която се е трансформирала в новия народен знак, или върху вероятността някой мост да се срути тъкмо сега, когато под него минава рейс с деца?

Снимките от надлеза при Вакарел са като фрагменти от апокалиптичен филм: оголени арматури, нарушена облицовка, бетон, който едвам се държи. Това не е мост, а капан – капан за водачи, за фамилии, за всеки, който дръзне да премине изпод или от горната страна.



Диана Русинова и екипът на Европейския център за транспортни политики отвориха Кутията на Пандора. И какво се оказа? Че Вакарел не е изключение, а предписание. Десетки хора незабавно показаха още места, където страната безусловно чака нещастието:

В Елин Пелин краткотрайно железно оборудване поема стотици тирове и тежки камиони – въпрос на време е то да се трансформира в ковчег.

В Панчарево „ парапетът “ към този момент пада – само че дано си стои, може би ще издържи още един-два сезона на „ божията благосклонност “.

Мостът над Янтра във Велико Търново – „ забавно “ е положението му, споделят хората. Интересно? По-скоро смъртоносно.

Вторият надлез за Ихтиман – шест години разпад и няколко жалки колчета в спешната лента за разтуха.

В Горубляне – пет метра мантинела липсваха цели два месеца, тъй като, нали, бюрокрацията е по-тежка от всяка злополука.

И, несъмнено, ПВ „ Труд “ при Пловдив – знамение е, че още стои, споделят локалните. Е, чудесата не траят постоянно.

АПИ обаче не вижда, не чува, не знае. Но за сметка на това бонусите им са „ стоманени “. Мостовете ръждясват, животите се губят, само че наградите се усвояват по-бързо от асфалта, който се разпада още при първия дъжд.

Защото какво друго ни остава? Да се молим – както пишат хората в мненията. Да се молим, че когато следващото оборудване рухне, няма да има рейс изпод. Да се надяваме, че когато арматурата пробие през бетона, няма да прониже нечия кола.

Това не е страна. Това е ръждясала кочина, в която животът на жителите тежи по-малко от един автограф върху бонусна заповед.

И в случай че някой ден чуете новината за рухнал мост на Автомагистрала „ Тракия “ – не казвайте, че не сте били предизвестени.

Вижте видеото на Диана Русинова, която с екипа на European Center for Transport Policies ревизира извънредно рисковия надлез, под който всекидневно минават хиляди коли: